Poems

СМОКИНОВО МОРЕ

Там, където срещат се вълните и се сливат в една.
Песъчинки се стопяват в сърцето ми,
с мирис на смокини и море.
Там докосвам пътя на вълните и
им позволявам да пресушат сълзите.
Там, където вятърът се среща с вълните,
се създава музика с мирис на море.
Там срещам себе си и заличавам своите следи.
Там, където вятърът се целува с морските вълни,
аз забравям теб и връщам себе си.
Там си представям как вълните се
отдават на брега.
Мога да усетя мириса на свободата и вкуса на любовта.
Там вятърът докосва лятото и флиртува с пясъка,
а времето забравя да тече.
Песъчинки от любов се разпиляват по лицето ми.
Не са сълзи.
Следи от сол са.
Следват пътя на сърцето ми,
с мирис на смокиново море.

ЕДИН ДЪХ

Дъхът ми спря.
Сърцето също.
После не усетих нищо,
освен, че бях сама.
В съзнанието ми проблесна мисъл.
Прободе ме като стрела.
И си спомних мига, в който ти заби страха в любовта.
Мигът отмина.
Продължих да дишам и разбрах.
Не се умира от разбити чувства.
Поредната илюзия без сянка и следа.
Отивай си и повече не се завръщай.
Моля те!
Не пресичай пътя ми,
дори в съня ми.
Моля те!
Не ме търси в друг живот и време.
Изтрих те в този,
преди да изгориш ума ми.
И да повлечеш душата ми по път, от който няма връщане назад …

НЯКОГА

Някога обичах.
Някога се вричах.
Някога наивността ми беше близка
и твърдях, че вярвам в елфи.
Някога се жертвах, за да си открадна парче от любовта.
Някога се оставях да пронижат същността ми
и се влачех с окървавени сетива сред масата от непукисти.
Някога допусках да отдам сърцето си в ръцете на палачи,
надявайки се да не го разбият.
Някога се събуждах само, за да видя очите на любовта.
Заспивах до сърцето на някого, наречен половинка.
Там някъде дойде и края.
Тогава, някъде в мен, нещо се пречупи.
Разбрах, че съм вървяла по острието на нечии мераци.
Услужливо съм предложила душата си в ръцете на крадци и подпалвачи.
И занемях от ужас и погнуса.
От нечистотията на днешните вестители на свободия.
Никой не наказва хората разбили нечия душа.
Никой не повдига обвинение срещу онези, използвали живота, за да пируват с чужда мъка.
Никой не изрича гласно, че това е нечовешко.
Виновните надигат гордо трофеите си от мизерни страсти.
Приятелите им ги величаят и потупват окуражително, че животът продължава.
Но никой не подава своята ръка, за да извади от пропастта жертвите на тази кървава игра
Това прераства в чума.
Ходеща по хората, податливи да приветстват злото.
Това не е игра, а бедствие.
Някога това ще спре.
Моля се да е сега!

ОСТАТЪЦИ ОТ ПЕПЕЛ

Поглеждам в пепелта
от изгорелите си мисли.
Пореден опит и провал.
Остатъци от прах и самота.
Какво прахосничество на любов и суета.
Беше твърде хубаво,
за да си до мен сега.
Какво от това, че загубихме един живот
за нас?
Какво от това, че ще отстъпя,
когато случайността си поиграе с живота
и отново пресече душите ни на някой светофар?!
Ще те подмина моя любов,
сродна и незабравима.
И ще затворя очите си,
за да не видиш
сълзите ми,
от които дори една не опита да заслужиш …

ИГРА НА ЖИВОТ

Ти идваш и си отиваш.
Аз чакам и те забравям.
Връщаш се и ме принизяваш.
Молиш ме и ме изоставяш.
Искаш приятелство, а ме докосваш като огън.
Желаеш топлина, а ме вледеняваш като зима.
Объркваш живота ми и го знаеш много добре,
но нямаш сили да поемеш тежестта и на моя кръст.

Аз вървя през алеята на живота и те призовавам.
Отговори ми къде си и защо отново душата ми е вкочанена…
Защо нощите ме задушават,
а дните ме преследват като черни сенки?
Защо не си до мен, а пресичаш пътя ми случайно?
Не знаеш ли, че ме боли?
Защо не изкрещях поне веднъж колко ме нарани?

Животът е моята игра.
Ти си моята съдба.
Двамата сме обречени да живеем в самота,
но играта продължава и някой трябва да плати.

Любовта ми е рулетка.
Днес те има, утре си далеч.
Изоставяш ме и се връщаш, когато мен ме няма.
Чакам те, докато ти прегръщаш друга.
Молиш ме, а аз заспивам с ласките на друг.

Защо не ме спаси?
Защо не протегна ръка да ме задържиш?
Защо не спря да бягаш срещу мен?!

Навън отново настъпи есента …
Гълъб чука на стъклото и се опитва да ме съживи.
Вятъра ме гони през алеята на самотата.
Студът ме обгръща и ме отвежда към светлината…
Там, откъдето връщане няма ….
Не можеш да се върнеш при мен,
а аз няма да те дочакам.
Докосни ме тук и сега, защото утре ще съм само една плачеща върба!

ДОКОСВАНЕ

Не ме докосвай,
когато любовта ни е умряла.
Не искай прошка,
когато сам разкъса обичта ни.
Не ме целувай,
когато вече мен ме няма.
Не ме обичай,
когато отдавна съм заспала.

Не питай къде избягах,
когато позволи да се загубя.
Не ме гони,
когато понякога се връщам.
Не ме мрази,
когато те наказвам и те подминавам.
Не чакай сутринта,за да ме докоснеш.
Не си отивай,когато те сънувам…

Не ме жали,
когато ме разбиваш на парчета.
Не ме щади,
когато ме помиташ като буря.
Не ме мъчи с гузния си поглед.
Недей мълчи – отдавна всичко съм разбрала.

Прегръщай ме,
докато съм още твоя.
Целувай ме,
когато очите ми те гледат.
Обичай ме,
когато душата ми е жива.
Спаси ме,
докато все още сърцето ми е твое.

Не ме търси,
когато избра да ме загубиш.
Не наранявай други,
докато ги припознаваш с мен.
И не питай защо ме виждаш в зениците на други.
Не питай защо не ме спаси?

Не знам къде съм и коя съм.
Забравила съм, за да не можеш да ме намериш.
Забравих всичко, за да не допусна отново да ме върнеш.
Останаха ми сили само да ти кажа сбогом!

ОЧИ ОТ СЪН

Ти си сън
в очите на птица,
бягаща в нощта.
Една сълза.
Аз съм тук.
Очите на стая без душа и стон.
Красив затвор.
Викам в тишината.
Гоня самотата.
Нощ покри душата.
Тихо броди сянка.
Дъжд в съня.

Крещя и плача аз сама.
Потъвам в мъгла от светлина.
В очите ти от сън,
от който няма да те върна тук.
В сърцето си.

Тихо е
в душата на птица,
търсеща покой.
Поне за миг.
Ти си тук.
В сърцето на цвете.
Търсещо любов за теб и мен.
Чувам ветровете.
Тихо си отиват.
Защо стопи се всичко?
Какво остана от любов без име.

Мъгли се спускат над града.
Отключвам тайната врата към любовта.
И края на съня ми връща радостта.
И свободата да летя отново.
Душа в душа.
Сърце, пречупено на две.

И ТОВА ЩЕ МИНЕ

Знам, че понякога дъжда е твърде тъжен
и че песъчинките в ръката ти изчезват.
Знам, че понякога сънят ти бяга, а сутрин се събуждаш с тревога.
Но знам, че и това ще мине.

Когато ти е тъжно и самотно, а си заобиколен от хора.
Когато си обичал, а сърцето ти е разбито на парчета.
Когато си се вричал, а са те предали.
Запомни, че си живял и изпитал най-голямото богатство на света.

Знам, че понякога ти се иска да се върнеш.
Че се стремиш към нещо, което вече не може да се върне.
Че от това душата ти се чувства празна и самотна.
И сякаш иска час по-скоро да избяга от този свят,
който ти се струва чужд и толкова враждебен.
Но знам, че и това ще мине и ще забравиш.

Защото има светлина и тя е навсякъде около теб.
Трябва само да се огледаш.
Има хора, заради които си струва да живееш.
Трябва просто да повярваш.
Винаги ще има утре и уроци, които да научиш.
Трябва само да отвориш очите си, за да прогледнеш.

НА ВЪРХА НА ПРЪСТИТЕ МИ

Лъчите на душата ти се отразяват в очите ми.
Отварям ръката си и искам да те почувствам.
Виждам колко си далеч, а пръстите ми молят да те видят.
Косите ми се стопяват в пяната на залива.

Усещам света си като мечта.
Опитвам се да го защитя.
Рисувам го с красиви линии и богати цветове.
Пълня градините му с усмихнати лица.
Поливам природата му с любов и чистота.
Сънувам света си като къща с десетки врати.
Отварям ги всяка нощ и бягам от страх,
преди да съм загубила
мечтата на своя живот.

Усещам те на върха на пръстите си,
малко преди да изгориш нашата врата.
Мълниите в очите ти прерязват съзнанието ми.
Ти се събуди и разкъса копнежа на мечтите ми.
Затвори всяка врата и изтри всяка моя стъпка.
Как избра точния ден, в който да погубиш света ми?
И как след това успя да заспиш?!

ИЗБРАННИЦИТЕ

Избраниците бяхме на съдбата.
Без опит срещу тъмните представи на нашето съзнание.
Погледнахме напред – красиво слънце, закрито в неизвестност,
а тя за нас е толкоз страшна.
Погледнахме назад – видяхме тъмни нощи, изпълнени с ужас.
Видяхме спомени и мисли.
Видяхме нашия живот.

Попаднахме в тъмна бездна,
с картини страшни, страшно тъжни.
И спомените, тъй красиви за човека,
преследваха ни като тъмни сенки.

Избраниците бяхме и сме на съдбата.
Без опит срещу тъмните окови на нашето уплашено и изтерзано със спомени съзнание.

Виновните ги няма,
а жертвите не знаят нищо.
Забравили са, за да не боли.

И повече и повече забравят.
И повече и повече уплашени очи поглеждат към огромната преграда.
И няма вече мисли.
Няма спомени и страхове.
Изчезнало е всичко.

Единствено животът е останал.
Но живот ли бе това?
Или роман с предварително написан край?!

Животът е останал,
но той за никой там не съществува.
Избраниците бяхме.
Фатален избор е направен.
А останал е животът!

ФАТАЛНА ЖЕНА

Грешеше на всяка изречена дума.
Вървеше спокойно, но все пак със страх.
Вършеше грешки, грешки фатални
и падаше бавно по стръмния бряг.

Грешеше, вървеше и падаше бавно.
Разваляше срички и думи безкрайни
Погубваше рязко,
с щастлива усмивка.
Но нека простим.
Тя беше човек.
Тя беше жена.

Разсичаше чувства, безбройни вселени.
Засенчваше прелести,
надсмя се над нас.
Поглеждаше гневно, но плащаше висока цена за това.
Обичаше страстно.
Скърбеше за всички.
Даваше радост, платена в сълзи.
И молеше жално за този живот.

Но, моля, простете.
Тя беше човек.
Тя беше жена.

ОЧАКВАНЕ

Очакването е красиво за всеки, който знае, че го има.
Отблясъкът от невидяната искрица.
Ти чакаш, а не знаеш от кого зависи така жадуваното за безбройните ти мисли.

Не вярвай в невидимите нишки, изтъкали безчет пустеещи зеници.
Не вярвай в обичаните думи, които си повтаряш, за да не забравиш.
Не вярвай в ласкателствата си за други.
Не се самозаблуждавай.
И забрави, че си посочен за запълване на неизвестни пречки.
Очакваното е видяно вече!

Но неизстиналите въглени в душата ти пустеят.
Последната искрица потъва в бездънните души на хора от метал излети.

Не вярвай в нови гари и разкъсани реклами.
Повтаряш много, за да чувстваш друго.
Повтарят се лицата и думите ти за надежда.

Не вярвай на живота, който се повтаря.

Погледни към себе си за всичко-
пресято, премислено, овъглено и размесено.
И се прости с всичко, станало на пепел, което знаехме, че ще се повтори.

Advertisement